КО̀ЗИНА ж. 1. Космена, влакнеста покривка по кожата на животно. Козата има ценни качества — отглежда се сравнително лесно, евтино и дава ценни продукти — мляко, месо, козина и кожи. Кр. Генджев и др., Ж, 75. Космената покривка — козината, предпазва котката от изстудяване. Мазните жлези в кожата поддържат козината гладка и правят космите еластични. Зоол. VII кл, 119. С настръхнала от студа козина, изкалян до хълбоците, конят мърдаше и протягаше шия към навеса на къщата. X. Русев, ПЗ, 77. Маргаритка е прегърнала мъничкото сиво теленце, разчесва пухкавата му козина с моя нов гребен и му говори нещо безсмислено. П. Незнакомов, МА, 9. В двора, сякаш родено от снега, ни срещна мъничко кученце с жълта козина. Й. Радичков, ЧП, 183. Тялото на видрата е напълно пригодено за живот във водата. То е покрито с гъста къса козина. П. Петков, СП, 13. Вълкът козината си мени, нрава си не променя. Послов. // Тази покривка, обработена заедно със самата кожа като материал, от който се правят дрехи или цървули. И той размахва гегата си, .., под късия му кожух, обърнат с козината навън, лъсват пищови и ножове, набучени в силяха му. Й. Йовков, СЛ, 106. Резкостта и дивотата на чертите му се усилваха от гъстите сиви коси, .. и от разбърканата брада, която се сплиташе с козината на връхната му дреха. А. Дончев, СВС, 8. Този новак, едър, тромав мъжага с цървули от волска кожа, на които козината не беше остригана, най-напред направи няколко прибежки и залягания, .., сетне се премери със старата си манлихера, .., и гръмна. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 351.
2. Козя вълна. Отсреща на една скала стоеше Калистрат козарят и сучеше върви от козина. Й. Йовков, СЛ, 24. Двайсет години прехвърляше тежката совалка на мутафчийския разбой, навиваше козина, усукваше конопени въжета. Д. Талев, ПК, 562. — За биволите трябват чулове. Гледай да опредеш козината пo-скоро, за да им изтъчеш. К. Петканов, X, 24. Марко заробил всички в работата си — .. да работят и преработват вълна и козина. Д. Талев, ЖС, 54.
◊ Заглаждам / загладя козина<та>; заглаждам / загладя козината си. Разг. Оправям се физически, телесно, изглеждам добре. Грубият някогашен печелник влезе в света, заглади козината си. Г. Бакалов, Избр. пр, 325. Показвам / покажа си козината. Разг. Проявявам лошите страни от характера си, злината си, които засягат околните и които дотогава са били скрити за тях. Едно време, преди Девети септември, се чудеха как да ме подядат, как да ме разсипят, .. А сега — ударници! Ех, показахте си козината, вълчета мои! Г. Караславов, Избр. съч. II, 418.