КО̀ЗИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Козиняв. С козинови торби през рамо поробените българи събирали росни манатарки и следвали шествието на ловците. Ламар, ПР, 17. След няколко минути от урвата над воденицата се спущаше една лясковска кола с дъсчени ритли, с четири козинови застлани чували с жито. Ц. Гинчев, ГК, 44. В тие статии са говореше, че г. Минков е хранил бъдещите просветители .. с червива леща, .., а облачал ги е .. с козинови ризи. Хр. Ботев, Съч. 1950, 362-363. Козинова черга.