КОЗИНЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от козина (във 2 знач.); козинов. Подир ратаите куцукаше едно босоного момче с одърпани потурки, козинява абичка, .. и хлътнали натъжени очи. А. Каралийчев, ТР, 188. Една вечер баба му откачи козинявите дисаги от гвоздея и ги изтупа на черницата. З. Сребров, МСП, 43. Той беше накарал собственото му куче да сложат в един козиняв чувал и да го хвърлят от скалите в реката. Н. Хайтов, Л, 5. Станаха две от жените в къщата, наредиха набързо легло за тримата нови гости — груба ръбеста рогозка на пръстения под .., една обща за тримата козинява покривка и обща възглавница. Д. Талев, ГЧ, 213. Козиняви върви. Козинява пътечка. Козиняви ръкавици. Козинява торба. Козинява черджица.