КОЗИРУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от козирувам. Ако например коланът не е стегнат както трябва, .. или козируването не е по устава, .. войникът ядеше бой. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 342. Данчо погледна гостенина, поздрави с козируване и веднага се спусна надолу към Вучовото кафене. Г. Белев, ПЕМ, 81.