КОЗЛЀ, мн. -та, ср. Малкото на коза; яре. Едра черна коза с хубави вити рога се появи на прага, последвана от съвсем малко козле. Ст. Загорчинов, ДП, 48. Край къщата имаше незастроени места, буренясали, обрасли с вишневи храсти, и един голям бряст, който хвърляше сянка в двора на една къщурка, край която преживяше коза с две козлета. Ем. Станев, ИК I и II, 143. Едно игриво козле подскачаше по бункера. Д. Кисьов, Щ, 187.