КО̀ЗЛИ мн., ед. (рядко) ко̀зла, ж. 1. Подпора, поставка, състояща се от две двойки наклонени една към друга дъски, греди, колове и под., върху която е закрепена хоризонтално дъска, греда или др. под. Когато първите по-припрени Момчиловци достигнаха окрайнината на Мосинопол, те намериха проходите преградени с козли от сухи клоне, тръне и дървени трупи. Ст. Загорчинов, ДП, 431-432. Дървеното мостче над реката се подпира на няколко козли.

2. Само в съчет.: Съставям в козли. Остар. Воен. Поставям, подреждам (обикн. пушки) във форма на пирамида. Марчин склони на един вид примирие: войниците съставиха пушките в козли и налягаха по тревата. С. Радев, ССБ II, 119.


Източник: Речник на българския език (онлайн)