КОЗНЕТВО̀РЕЦ, мн. -рци, след числ. -реца, м. Остар. Книж. Интригант; кознодеец. Никоги не можих да си изтълкувам правосъдието, което на бедните и невинни человеци, които работят с пот, докарва едва ломак чер хляб, а на осите, на ленивите, на кознетворцате докарва богатства, слава, почести и големство. П. Р. Славейков, ЦП III (превод),7-8.
— Друга форма: кознотво̀рец.