КО̀ЗНИ, мн., ед. (рядко) ко̀зън, ж. Книж. Злонамерени, тайни и коварни замисли, интриги. Искаха да я [Русия] погубят с интервенция и политически козни, да я задушат от глад и изолация. С. Северняк, ИРЕ, 345. Борис с такова внимание се отнасяше към Византия, а тя, коварната, плете козни зад гърба му, подготвя сриването на държавата му. Й. Вълчев, СКН, 293. Сега като са примирят вече българите с гръцката патриархия, тя ще си мени ли козината да са остави от тези козни противу тях? Г, 1863, бр. 1, 3. О, земя на поп Богомил / и на дворцови козни нечути! / Твоят жилав народ е пил / на робията мъките люти. Хр. Радевски, ВН, 33.
— Рус. козни.— В-к „Гайда“, 15. VI. 1863.