КОЗУНА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Вид тестен сладкиш, приготвен с мая, яйца, мляко и захар, който се прави обикновено за Великден. Носят на кумовете си два портокала на заговезни и козунак и червени яйца на Великден. Св. Минков, РТК, 166-167. Върху една подвижна лавица стояха зимно време квасните хлябове, а по Великден — козунаците. Ив. Хаджийски, БДНН II, 16. Надвечер от ротната застава се завърна Арсо артелчикът и тоя път двете му мулета бяха натоварени с рядък товар: червени яйца, козунаци, агнешко месо и две бурета с вино. Й. Йовков, Разк. II, 55. Мая за козунак.