КО̀Й-ГОДЕ, коя̀-годе, ко̀е-годе, мн. ко̀и-годе, неопред. местоим. Остар. Книж. Някой. Непрестанно ще викаме, докат са намери кой-годе да ни чуе и са смили зарад нас. НБ, 1876, бр. 15, 57. На тия наши кратки бележки желаем да се отзове макар кой-годе от нашите учители, защото въпросът за нашето едва заредено образование е един от най-живите въпроси на новия български живот. Н. Бончев, Съч. I, 65. Неопределителните местоимения показуват неопределеност на предмета, .. ; такъви са: някой, .., нещо, .., кой-годе. Д. Манчев, БЕ I, 90.