КО̀ЙКА ж. Моряшко легло от платно, брезент в плавателен съд. Когато влязохме в тяхната каюта, испанците бяха насядали по долните койки, пушеха и мълчеха. Г. Велев, КВА, 338. На последната койка се е изтегнал възрастен матрос с разкопчана куртка, изпод която се виждат космати гърди. П. Незнакомов, СП, 117. Твърде много хора живеят с представите, създадени от филми и разкази, че моряшкият бит е брезентена койка в тъмна дупка, вода в бъчонка и храна в папурена торба. Б. Трайков, ВО, 9. Чарлз се обърна и сподирен от смеха, се отправи в капитанската каюта. Тук вече всичко му беше близко. Обгърна с поглед тесните койки, малката етажерка с книги и устойчивата масичка. К, 1963, кн. 3, 42. // Разш. Едноместно походно легло, използвано в някои случаи и в казарми, болници, общежития и др. Харалан надникна във фургона и се намръщи. Масата беше отрупана с немити съдове, от койките висяха всякакви вехтории. А. Гуляшки, СВ, 279. — Там, зади вратата, има койка. На нея ще спиш. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 8.
— От хол. kooi през рус. койка.