КОЙНЀ, мн. няма, ср. Езикозн. 1. Общогръцки език, който се е образувал в края на IV в. пр. н. е. въз основа на атическия диалект с примеси от други гръцки диалекти.
2. Общ език на разноезични групи, племена, общности и под., възникнал на основата на един или няколко езика или диалекта. В Бразилия хората, носители на различните племенни езици, общуват помежду си чрез общобразилското койне.
— Γр. κοινἡ.