КО̀ЙТО, коя̀то, коѐто, мн. коѝто, вин. кого̀то, дат. кому̀то (само за лица от м. р. в ед. ч.), относ. местоим.-съюз. 1. Въвежда подчинено определително изречение, в което замества определяемата дума от главното изречение. Той [Мичкин] се обърна към ранения, който лежеше зад него, изнемощял от кръвоизлива си. Д. Димов, Т, 614. Едвам се беше отдалечил калугерът и на полянката се изсипа една дружина от десетина души снажни и здрави мъже, които уморено влачеха краката си. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Все пак, личеше у него една разумна и спокойна воля, която умееше да го въздържа и обуздава. Й. Йовков, Ж 1945, 12. Сърцето ми се стягаше — то като че предчувствуваше това, което ще стане. Ал. Константинов, БГ, 12. Това е една поема, твърде прилична на моята „Кървава песен“, в която минало, сегашно, легенди, .., са разкошно възсъздадени. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 124. Очите ѝ били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея. Елин Пелин, Съч. I, 8. А подидаскал Мироновски, комуто викаше „джансъз“, .., съветваше заран рано да яде чесън лук с люспите. Ив. Вазов, Съч. VIII, 11. Куче, което много лае, бързо побеснява. Послов. Δ В съчет. с предл. на. Изпълнява ролята на несъгласувано определение за притежание към дума от подчиненото изречение; чийто. Той беше от рода на ония родолюбци, жъдни ревнители на новото умствено движение, с грижите на които в късо време България биде засеяна с училища. Ив. Вазов, Съч. XXII, 11. Стрина Тодорана, за сукмана на която се държеше петгодишната ѝ внучка Тотка, влезе откъм горния край на селото. Елин Пелин, Съч. II, 166. // Въвежда подчинено определително изречение с отсянка на подчинено обстоятелствено за отстъпване, в което се изтъква, подчертава такъв признак на субекта в главното изречение, който е в противоречие с цялото съдържание на главното изречение; дето1. Тя, която разбира от толкова неща, не знае, а той смята, че знае повече. Δ Сестра ѝ, която е рождена сестра, не стъпва в дома ѝ.
2. Въвежда подчинено подложно изречение. Плясък на вода в близкия дол зовеше жадните, напукани устни, опрашените, замазани от пот лица. Които носеха манерки, отидоха да ги налеят. Ем. Станев, ИК III и IV, 484. Който идеше отвън и гледаше непобутнатите крайни къщи, щеше да вземе града за цял и невредим. Ив. Вазов, Съч. XXV, 5. Който е чел „Пролетна измама“, няма никога да забрави отец Игнатий. К. Величков, ПССъч. VIII, 194. Насочи се [Стоян] към стария бряст .. Който пренощува под клоните му, от болест изгнива. К. Петканов, СВ, 163-164. На ви мойта книга — тя е вам завет. / .. / Който я прочита, няма да се кае. Ив. Вазов, Съч. I, 190. Който не работи, не трябва да яде. Погов. Който сее ветрове, бури ще жъне. Послов.
3. Въвежда подчинено допълнително изречение. Обича тя да пригледва които си немат и които са болни и недъгави. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 166. Той събрал най-първите ловци, па им рекъл: — Искам да се преборите помежду си. Който покаже най-изкусна стрелба, ще взема у дома си и ще направя човек. А. Каралийчев, ТР, 126. Обичам, когото мога да обичам.
4. Въвежда подчинено сказуемноопределително изречение. Не е само грубият материализъм на Каишовци, който движи душите. Ив. Вазов, Съч. X, 12. И днеска аз знам, / че не прогресът е който души, / и ние не ще го рушим. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 48. Тя, любовта към отечеството, е, която подтикваше народа към борба, към саможертва. Δ Страхливците са, които първи бягат от отговорност.
5. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения. а) В съчет. със същ., означаващи място, и предл. в, на, от, до. За определяне на мястото, началния или крайния пункт на действието или неговата посока. На която страна и да се обърне човек, то ще види, че нашите българи работят: много работят, страшно работят, мило работят. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 46. От която височина погледнете, ще видите като на длан цялото селце. Δ В който край да забегнете, все ще ви намерят. Δ До който бряг доплувате, оставете някакъв знак, че сте били там. б) Разг. В съчет. със същ., означаващи време, и предл. в, н а, οт, дο и (диал.) без предл. За посочване на определен момент във времето. Но аз и сега съм готов: който час рекат. Ив. Вазов, Съч. XXII, 182. Скришом си хабер изпраща, изпраща, / до Лало, младо касапче: / „ Че чини Лало, кво чини, да дойде, / който час хабер получи.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 113. Който ден Дена замина, / вечерта Славчо довтаса. Нар. пес., СбНУ ХXII—ΧΧIII, 76. В което време ме повикат, готов съм да отида на помощ. Δ От който миг узна за нещастието, загуби всякакво желание за работа и среща с хора. Δ На който час го сварите в настроение, тогава го питайте за морски истории.
6. Въвежда вметнато изречение, с което се дава някакво допълнително сведение, уточнение, обосновка, съображение, преценка и др. Ентусиазмът му при захващането с всяка трудна работа — ентусиазъм, който обикновено дразнеше колегите му — беше винаги искрен и безкористен. Δ Изстрелваните фунийки (които често биват със скрита топлийка в тясната им част) причиняват много остра болка, а не рядко и опасно нараняване.