КОК, ко̀кът, ко̀ка, мн. ко̀кове, след числ. ко̀ка, м. Женска прическа, представляваща прибрана и завита като топка коса на тила или отгоре на главата. На няколко стъпки пред него се бе спряла млада жена, спретнато облечена, с висока, тантелена яка на блузата си, с опъната коса и свита на тила в голям, тежък кок. Д. Талев, ГЧ, 48. Приглади косите си, вплете кок и го забоде с фуркети. Върху кока постави красив кокален гребен с лъскави златни точици по краищата. Вл. Полянов, ПП, 45-46. Жените се обличаха еднакво. Почти всички ходеха със старомодни кокове, набучени с железни фуркети. М. Грубешлиева, ПП, 33. Тук ни посрещна възрастна жена, която си беше запазила старинния кок, свит на самия връх на главата ѝ. Г. Белев, КBА, 182.
— От фр. coque. — Д. Войников, Криворазбраната цивилизация, 1871.