КОКАЍН, мн. няма, м. 1. Хим. Алкалоид с наркотично въздействие, съдържащ се в листата на растението кока, който се използва в медицината като упойка при операции и обезболяващо средство. На всички е известно, че и най-малката хирургическа операция в наши дни се извършва с упойка, .. За тази цел се използуват много препарати, между които кокаин и неговите производни (прокаин, новокаин и др.). H. Тонкин, НЗЛ, 38.

2. Този алкалоид, употребяван от наркомани като силен наркотик, който води до заболяването кокаинизъм. Туберкулозата, .., анемията, авитаминозата и особено злоупотребата с кокаин подриват организма на индианеца. Е. Николов, П, 50. Освен като лекарство кокаинът се употребява в целия свят и като наркотик. .. Така се идва до развитие на една от най-опасните и тежки наркомании в света, наречена кокаинизъм. Н. Тонкин, НЗЛ, 38.

— От исп. cocaina прeз фр. cocaïne.


Източник: Речник на българския език (онлайн)