КО̀КАЛ м. Разг. 1. Кост. Всичките кокали [на Ненка] я болят от умора, не може да вдигне ръцете си, а трябва да се жъне. Ил. Волен, МДС, 35. Някои войници вече са побягнали. Преди няколко дни са намерени други шестима оттатък Сетиш разкъсани, изядени от вълци. .. Накарах да домъкнат тук оглозганите кокали на ония шестимата, да ги видят и всеки да се поразмисли. Д. Талев, С II, 288. И двете [деца] бяха одрали кожата на баща си: същият едър кокал, дълги лица и спокойни светли очи, които излъчваха някакво сияние. Д. Димов, Т, 267. И биволите му [на Христака], и кравите му, и конете му личаха, когато са между добитъка на другите. Косъмът им — изопнат, чист и лъскав като свила; кокал не личи по тях и като вървят, месата им се тръскат. Ил. Волен, МДС, 177. По-настрана, завит с кожуха си, хъркаше Казака. До него имаше празни сахани, трохи, оглозгани кокали и едно черно шише, търкулнато на земята. Й. Йовков, ЖС, 155. И двете [ножчета] бяха с по едно ножче. Едното беше по-голямо, чирените му бяха от жълт груб кокал и накрая имаше халка за синджир. Ил. Волен, БХ, 24. Ели, ели и като изели сичката манджа, колкото кокали паднали от рибата, дали ги на лъва и на кучето. Нар. прик., СбНУ XLVI, 341.
2. Прен. Обикн. членувано. Нещо, което носи облаги, доход (обикновено служба, обществено положение и под.). Все в гърдите се бият и за народа плачат — големи общественици де! А цялата дандания е за кокала. Г. Караславов, Избр. съч. II, 167. — Колкото за останалите боляри в Търново, казах ти: те са кучета, гладни за титли и за кокали. Ив. Вазов, Съч. XX, 75-76. Откак свят светува, хората все се боричкат помежду си — и все за кокала. Ем. Манов, ДСР, 51. Огнени залпове бълваше против такива заслужили лица [поборници и опълченци] модерната интелигенция само да си отвори пътя за кокала — властта. Правдоборски, НБО, 18. Не светете на нашите / кални вестникари, / които са совестта си / за кокал продали. Л. Каравелов, Съч. I, 83.
3. Диал. Костилка на плод; кокалче (Вл. Георгиев и др., БЕР).
◊ Броят (четат) ми се кокалите. Разг. Много съм слаб, хилав. Я го виж, броят му се кокалите. Не може да пренася големи тежести. Δ Яж повече, че вече кокалите ти се четат. Връзвам / вържа (наливам / налея) кокал. Разг. Наедрявам, заяквам, охранвам се, напълнявам. Ще приближа, той ще бръкне в торбата, ще извади шепа лешници и ще ми ги подаде: „Хрупни малко, че да вържеш кокал! Хрупни, хрупни да чуя!“ Н. Хайтов, ШГ, 227. — Като ѝ [на биволицата] забъркваме всяка вечер брашенце, да видиш пак ще налее кокал! — оправяше се Стоян Гърмодолеца пред жена си. Ил. Волен, МДС, 87. Глождя (гриза) кокал. Диал. Дадена ми е работа, от която се препитавам. Когато ми се доще да глождя кокал, ще видя коя е моята партия. Ив. Вазов, Съч. VII, 93. Гриза кокалите на някого. Разг. Говоря лошо, злобно (обикн. за покойник); злословя, одумвам. Дойде (дошъл е, допря) нож<а> до кокал<а>; опря ножа до (о, в) кокала. Разг. Настъпи решителният момент за действие, за разплата, крайният предел, когато повече не може да се търпи. У нас ножът е вече опрял до кокала! Дошло е време да подирим наш начин и сами да се освободиме! Ст. Дичев, ЗС I, 595. — Знам аз! Всичко съм обмислил. Затова наука съм учил! — говореше хладно Асен. — Може да ти е чудно, ама няма как, дойде ножът до кокала. Или ние, или те! Ст. Даскалов, СЛ, 204. — И за нас веке, жено, нема живот тука. Ще бегаме в града. .. Сега веке допре нож до кокал. — Ние се така — изръмжа срещу него Вардарски. — Като допре нож до кокал! Д. Талев, ПК, 526-527. Дойде ми (дошъл ми е, допря ми) ножа до кокала; опря ми ножа до (о, в) кокала. Разг. Стигнах до положение, когато нещо не може повече да се понася и трябва да се намери изход. Той язвително ругаеше селяните, че се сетили за кооперацията чак когато им опрял ножът до кокала и че друг път продавали житото на търговците, .., а сега се били домъкнали тук само защото търговците били престанали да купуват. П. Спасов, ХлХ, 98. — Ами какво да ги правим! Не виж, че хората не от добро, .. а от чудо! Като ни дойде ножа до кокала, да видиш как и ние — не балкана, ами от отвъд балкана. Ст. Даскалов, БМ, 29. Докопвам / докопам кокала; докопвам се / докопам се до кокала. Разг. Успявам, макар и незаслужено, да получа добре платена служба или власт, която носи големи материални облаги. Всяка партия има своите хиляди гладници, .., които е длъжна да нареди на държавната трапеза, като дойде на власт, а хиляди други, изпъдени от служба, ще очакват нови политически промени, за да се докопат до кокала. Ив. Вазов, Съч. XIX, 44. Това щели да сторят, онова да направят, дорде се докопат до кокала, па напокон. Т. Влайков, Съч. III, 243. Държа кокала. Разг. Ползвам се от някакви големи облаги (обикн. от добра служба, власт и под.). Идеха хора и от тези, които не бяха сегашни. Повечето — изпаднали велможи. От първите се отличаваха само по това, че не държаха кокала, .. Всяка смяна на властта можеше да ги извлече нагоре, да напълни техните, а не чуждите кесии. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 300. <Една шепа душа>, едно джезве кокали. Разг. Дребен и слаб човек. Какво съм аз — едно джезве кокали, — едва четиридесет и девет килограма живо тегло. Тонич, ББК, 72. Една шепа душа и едно джезве кокали е той, не очаквай да може да вдигне този товар. Изпускам (изпущам) / изпусна кокала от ръката си. Разг. Загубвам някаква доходна служба, работа. Като гол кокал в тенджера дрънча. За нещо — много силно дрънча. Като кокал твърд. Разг. Много твърд. Хлябът е като кокал твърд. Δ Прането на двора е като кокал твърдо, защото времето много се е застудило. Налагам / наложа (намествам (наместям) / наместя) кокалите на някого. Разг.; Насаждам / насадя кокалите на някого. Диал. Набивам, натупвам здравата някого. — Ти пак помисли. По-добре е да вземеш някоя пара, вместо да ти налагат кокалите. Д. Немиров, Д № 9, 84. Научило се куче да гложди кокал. Диал. Пренебр. За човек, който е свикнал да получава облаги от някъде. Не ми държат кокалите. Разг. Нямам сили, съвсем съм отпаднал. Наистина той не можеше да работи вече, че беше му чукнала седемдесет и деветата годинка, .. А не му държеха вече кокалите, сили не му достигаха вече. Г. Караславов, Избр. съч. V, 149. Оставям / оставя си кокалите. Разг. 1. Обикн. с обст. поясн. Загивам някъде в бой или в борба за осъществяване на някакъв идеал; жертвам живота си. Димът от експлозиите се разсея и зад студения лафет на оръдието той изведнъж зърна посивялото лице на Чудото. — Днес няма да ни размине — каза той с пресъхнало гърло. — Тука ще си оставим кокалите... П. Вежинов, ВР, 130. 2. С обст. поясн. Умирам на някое място. При стария командир, вярно, гладувахме, защото човекът си е такъв, нехаен и не заляга много на службата, но аз предпочитам да погладувам на фронта два-три месеца, вместо да си оставя тук кокалите. П. Вежинов, ВР, 238. Повдигам кокалите някому. Разг. Говоря лошо, злобно за покойник; злословя, одумвам покойник. — Знам, знам, нали и аз съм на този хал. Напразно утрепахте Чолака .. — Нали пусто гузен негонен бяга. Той мислел, че прескачам до една булка. Хайде да не му повдигаме кокалите. В. Нешков, Н, 326. Подхвърлям / подхвърля (хвърлям / хвърля) кокал някому. Разг. Пренебр. Давам някому нещо малко, незначително, колкото да го залъжа и спечеля на своя страна, да го привлека да служи на моите интереси. Има ги и у нас такива мерзавци. Подхвърли му кокал да го гризе като куче и хоп! Жандарин станал! Кр. Григоров, Н, 172. Той няма да позволи събарянето на близкия си сродник... Но, ако фане да ръмжи, ще му фърлим един кокал и той ще се прикроти. — Какъв кокал? — Ще му дадем видинската област. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 136. <Само> кожа и кокал<и>. Разг. Извънредно слаб, мършав; измършавял. А пък оня, дето сега дава знак, че иска да говори, е председателят на Отечествения фронт в града! Познат ми е. Да видиш какъв е светнал— само кожа и кокали. А. Каралийчев, НЗ, 78. Ала за наша изненада, една нощ пристигна и чичо. Слаб, сух — кожа и кокали. Кр. Григоров, Н, 201. <Само> кожа и кокал<и> оставам / остана (ставам / стана). Извънредно много отслабвам физически; измършавявам. — Ти пък какво се постоянно заяждаш с мене? — Заяждам, та има ли какво да се яде от тебе. Ти само кожа и кокали си останал. П. Михайлов, МП, 31. Никой няма да ти помогне, като станеш кожа и кокал от ядове. Д. Немиров, Б, 153. Смазвам / смажа (строшавам / строша, счупвам / счупя) кокалите някому. Разг. Справям се жестоко с някого, като го пребивам до смърт или унищожавам. Тя, нещастницата, ми е роднина; ще я прибера с децата ѝ у мене в къщи, гладна няма да я оставя. Ако дойде Коне Дърдор да търси венчилото си, аз нему с тояга кокалите ще му строша. Д. Талев, ЖС, 122. Тлъст кокал. Разг. Добре платена служба или власт, която носи големи материални облаги. — Колко пъти сме го чували! Законност, народ, народни идеали. Всичко е зарад кожуха на селяка, за тлъстия кокал, за брашнения чувал. Д. Талев, ПК, 860-861. — Какъв тлъст кокал ти обеща правителството, даскале? Ив. Вазов, Съч. XXIV, 214. Торба кокали. Разг. Изключително слаб, сух, мършав. Троша кокалите на някого. Разг. Бия жестоко някого. В село откриха полицейски участък. За началник на участъка беше назначен някакъв млад старши стражар, който се закани, че ще троши кокали, ако селото не мирува. Г. Караславов, Избр. съч. V, 190. Търся на кучешко легло (леговище) кокал. Диал. Ирон. Върша нещо безсмислено, искам да постигна нещо невъзможно. Хвърлям / хвърля кокал помежду някои. Диал. Направям някои да се скарат помежду си; скарвам. Ще събирам кокалите на някого. Разг. Ще търся навсякъде или на много места къде е загинал някой. — Ако случайно избухне нашият погреб... — ще има да събират кокалите ни. Г. Караславов, ПМ, 81.
— От гр. κόκκαλο(ν). (Вж. Ал. Ничев, Известия на Института за български език, 1962, 345.) — Друга (диал.) форма: ко̀ка.