КО̀КАЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от кокал (в 1 знач.); костен. Ножчето беше много остро, челичено, с кокалена бяла дръжка. Д. Талев, ГЧ, 421. Имаше [лекарят] високо чело и носеше очила с кокалени рамки, зад които гледаха студени умни очи. Д. Димов, Т, 396. — Аз предпочитам лулата, и то пълна с тютюн собствено производство... — И той отвори кокалената си табакера. Ал. Бабек, МЕ, 58. Засвирила й, мари, тънка свирка, / тънка свирка, мари, кокалена. Нар. пес., СбВСт, 788.
2. Диал. Кокалест. Галка наведе глава и заотърсва найлоновите си сандалки, през каишките на които се подаваха тънките ѝ кокалени пръсти. Ст. Даскалов, ЕС, 245.
— Друга (диал.) форма: кока̀лян.