КО̀КАЛЕЦ1, мн. -лци и (рядко) ко̀калки, м. Разг. Умал. от кокал; кокалче. Още не огризла кокалците сладки, ето срещу нея идат стадо патки. — Слава тебе, боже, — викнала Лисана — инак без малко гладна да остана! А. Разцветников, ОНН, 8.
КО̀КАЛЕЦ2, мн. -лци и (рядко) ко̀калки, м. Простонар. Кокал. — Ще стана за кашмер пред владиката .. Кокалците ми ще размести. Т. Харманджиев, КЕД, 75. — Смъкнахме се в дола и намерихме кървави дири. Гледаме — един вълк, оглозган до кокали. Панчо, види се, го е съсекъл, сиромахът, като се е бранил, а после вълците са го изяли. А по-надоле намерихме, .. и неговите оглозгани кокалци... По капата и един крак в навущето го познах. П. Здравков, НД, 151. Изведнъж колата заподскача, добре ни затръска. Бяхме нагазили по стария път! Намести ни той кокалците, да го запомним. Ст. Станчев, HP, 74. — Какво момиче е? .. — То е такова едно мъничко, с пилешки кокалци, русичко. Д. Бозаков, ДС, 108.