КО̀КАЛИЦА ж. Диал. 1. Вид дива горска круша с дребни корави плодове с кълбеста форма; горница3, дребница, дребнуша, дивачка.
2. Плод от тази круша. Това е кокалица — рече просто и кратко Гого. — Каква кокалица? — гледаше ги смаяно Сашко. — Хапни да видиш. Сашко хапна и лицето му за миг потъна в бръчки. Той изплю с отвращение стипчивия плод. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 339.