КО̀КАЛЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от кокал (в 1 знач.); малък кокал, костица, костичка. Станаха яки [биволиците] кръвени — кокалче не можеш да забележиш по тях. Ил. Волен, МДС, 165. — Разгъваше чевръсто той разни вестници и вадеше парченца от кашкавал, .., недооглозгани кокалчета от варено месо и по-смачкани яйца. Г. Караславов, Избр. съч. II, 79-80.
2. Всяка от ставите на пръстите на ръката. Седнах и се ударих три пъти с кокалчето на показалеца по главата и си рекох насаме: на ти теб един заек! Г. Краев, Ч, 200. Пръстите на тънката му ръка бяха мършави, с едри кокалчета.
3. Стесн. Разг. Глезен на крака. Старецът се изми със студена вода. .. — той беше облечен само с една чиста конопена риза, която стигаше почти до кокалчетата на краката му. А. Дончев, СВС, 61. Ударих си кокалчето на крака.
4. Разг. Израстък на костите на ходилото на крака. Новите ѝ обувки бързо се деформираха от кокалчетата на големия ѝ пръст.
5. Разг. Малка кост от коляното на заден крак на агне или овца; ашик. До будката група деца пак така играеха на ашици. .. „Да речеш пет години стоят тук и играят!“ — помисли отново Методи Ников и внимателно избиколи наредените върху тротоара кокалчета. М. Грубешлиева, ПП, 207. Всеки имаше по едно кокалче — капаче на коляното на заден овчи крак. Хвърляха ги редом и четирите, като преди това всеки ги разклащаше в затворената си шепа. Д. Талев, С II, 269.
6. Прен. Разг. Дребна направа (зърна на броеница, детайли на чадър и др.), изработена от кост. Димитри Зулав мълчаливо тракаше жълтите кокалчета на броеницата. М. Марчевски, П, 6. А Генади, седнал на стол върху една маса, дигнал нагоре и едно байраче на прът — плъзга наляво-надясно пръсти по бели и черни кокалчета, свири и сладко нарежда. Д. Калфов, С, 13.
◊ Игра на кокалчета. Разг. Вид детска игра с кокалчета (в 5 знач.), обикн. боядисани разноцветно; игра на ашици. Играя на кокалчета. Разг. Играя игра с кокалчета. Четирима конника играеха на кокалчета, като се ругаеха с половин глас. Ст. Загорчинов, ДП, 428. Мазно кокалче. Диал. Растението жълтурче.
~ Гриза (гризна) кокалче<то>. Разг. Ирон. Дадена ми е хубава, добре платена работа, служба. Всички се чудеха: „Такъв добряк беше Герго, ама на! Гризна кокалчето и се увълчи, та не люлее да го познаеш. Властта и от агнето прави вълк!“ Ст. Даскалов, СЛ, 144. До кокалче шзяждам. Разг. Изцяло, докрай изяждам. — Тогива през нощта дошли ония пущини, вълците, че изяли сърната, че и него удавили. Сърничката изяли до какалче, пък на него [кучето] черния дроб... Ем. Станев, ЯГ, 107. Подхвърлям / подхвърля кокалче на някого. Разг. Пренебр. Давам някому нещо съвсем малко, незначително, колкото да го залъжа. Множеството също се размърда, зашумя недоверчиво. — Кой знае колко ще дадат [застраховка]! — Ще подхвърлят по някое кокалче... Н. Тихолов, ДКД, 35. Тлъсто кокалче. Разг. Неодобр. Добре платена служба или власт, която носи големи материални облаги. Ех, че кокалчета тлъсти! / Братя, вуйчовци, сестри, / припкайте сега чевръсти, / .. / служби той ще ви дари... Хр. Смирненски, Съч. II, 162.