КОКАЛЯ̀СВАМ, -аш, несв.; кокаля̀сам, -аш, св., непрех. Диал. Обикн. за мокри прострени дрехи при студ — ставам твърд като кокал.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)