КОКА̀РДА ж. Малък знак, подобен на значка, който се слага отпред на униформена шапка. Девойките заразглеждаха Стефана най-внимателно. Те не пропуснаха нито трицветната кокарда със златния лъв на фуражката, нито лъскавите му копчета. Сл. Трънски, Н, 176.

Господин поручик, войниците хвърлят оръжието си, късат пагоните си, ритат кокардите... Н. Каралиева, Б, 80. — На мене лесничеят ми е закачил тая кокарда на главата, той ще да я и свали! Н. Хайтов, ДР, 72. — Нови цветя цъфтят на шапката ви, Лоренцо .. — Красиво! Това е кокардата на якобинците, Ваше Величество. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 390.

— От фр. cocarde през рус. кокарда. — Хр. Драганович, Наполеон Бонапарт (превод), 1850.


Източник: Речник на българския език (онлайн)