КОКЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е хубав, красив и прави приятно впечатление с външния си вид. Особено беше кокетен през лятото, когато се хвърляше в очите на всички със своите кремави, безукорно чисти дрехи. Ст. Чилингиров, ПЖ, 38. Той беше виждал „Алената роза“, красива и кокетна девойка, която считаше, че е сбъркала мястото си между учителските среди. Ив. Карановски, Разк. I, 112. Кокетни домове с дъхави градинки и лозови асми се редят край главната павирана улица. Й. Радичков и др., ГСП, 101. Тази овощна градина, цветята и кокетната къщичка бяха другата гордост на стария учител по история. Ем. Манов, ДСР, 87. Беше двукатна солидна постройка, отпред с извити корнизи на прозорците, които сами образуваха малки, кокетни еркери. П. Константинов, ПИГ, 105.
2. Който е склонен към кокетство; кокетлив. Представи си какви кокетни герои! Носили на кръста си и корсети! Ив. Вазов, ПЕМ, 72.
3. Който съдържа или изразява кокетство. Дори елегантните дами, които минаваха по улицата, се заглеждаха в него [Динко] и с кокетна, едва забележима усмивка срамежливо навеждаха глава. Д. Димов, Т, 101. Погледът ѝ [на Ирина] описа дъга — знак на кокетно притворство, който Бимби изтълкува в полза на каузата си. Д. Димов, Т, 113. Пълничката Доша, .., го запита с кокетна нотка е гласа си: — Как спахте, господин Евгени? Д. Ангелов, ЖС, 9.