КОКЕТЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. С предл. с или самост. 1. За жена — държа се, постъпвам като кокетка; кокетнича. Беше [Оличка] опряла велосипеда до стената, местеше се от крак на крак и кокетираше с момчето, облечено в нова бранническа униформа. М. Грубешлиева, ПП, 147.
2. С държанието си, с поведението си, обикн. притворно, се стремя да спечеля благоразположението на някого; лаская, любезнича, кокетнича. Багрянов кокетираше със земеделците и се стараеше да печели привърженици от техните среди. Д. Казасов, ВП, 609. // С предл. с. Старая се да спечеля благоразположението на някого чрез нещо, което показвам като свое достойнство; кокетнича. Макс почна да мисли за света, който беше оставил, и за зимните вечери, когато, облечен в хубав тъмен костюм, кокетираше в ателието на художниците с крайните си теории за изкуството. Д. Димов, Т, 239.
— От нем. kokettieren.