КОКЕТЛЍВО нареч. По кокетлив начин, с кокетство; кокетно. — Обещахте да посвирите, а къде ви е китарата? — кокетливо каза домакинята, блестяща с копринената си рокля и с едрите си обеци. Ем. Станев, ИК I и II, 265. — Кокетливо му протегна двете си ръце уверена, че той ей сега ще вземе да ги целува. Н. Антонов, ВОМ, 155.