КОКЕТЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от кокетлив. Колкото за слабостта на Божанка към модите, за нейната кокетливост, той също беше прав. Ив. Вазов, Съч. IX, 7. Една червенокоса дама, нито хубава, нито добре облечена, .. му се усмихна с неподходяща кокетливост. П. Вежинов, ВП, 50. Неговата жалка и омаломощена фигура, при сичката ѝ кокетливост и мазливост, възбужда жалост у секиго. НБ, 1876, бр. 51-52, 200.