КОКЀТНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. С предл. с или самост. 1. За жена — държа се, постъпвам като кокетка; кокетирам. През време на вечерята Анет кокетничеше ту с дивизионния командир, ту с кмета на града, смееше се капризно и весело. Д. Ангелов, ЖС, 220. — Веднага махнете корсета! — .. Защо, не ви ли харесвам с него? — Престанете да кокетничите! Ем. Станев, ТЦ, 76. Тя кокетничеше, лукавствуваше, преструваше се. Елин Пелин, Съч. I, 138. — Боже мой, ще видите, че не мога да пея! — кокетничи Пепи и хваща под ръка кавалера си. Св. Минков, РТК, 149.
2. С държанието си, с поведението си, обикн. притворно, се стремя да спечеля благоразположението на някого; лаская, любезнича, кокетирам.
— Аз не желая да кокетнича с подчинените си. Д. Кисьов, Щ, 220. Директорът протегна ръка и нему с бегла, делова усмивка. Навярно беше предостатъчно зает, за да има време да кокетничи. Л. Дилов, ПБД, 130-131. — Имената на тия нехранимайковци се знаят и аз няма да ги назова. Но главната вина, господа, не е само в тях, а във всички нас и се корени много дълбоко в сегашната власт, която кокетничи с левите елементи и ги покровителствува. Ем. Станев, ИК I и II, 407. // С предл. с. Показвам нещо като свое достойнство, обикн. за да спечеля благоразположението на околните; кокетирам. Към офицерите приближи щастливо усмихнат адвокатът Дойчев. За него в града се носеше слух, че е социалист. Той не опровергаваше това, кокетничеше с него и обграден с този ореол на „народен човек“, бързо успя да издигне голяма двуетажна къща. Д. Добревски, БКН, 248. Идваха и студентки, и млади жени, които от снобизъм и безделие кокетничеха с революционните идеи. Д. Спространов, С, 108.
— От фр. coqueter през рус. кокетничать.