КОКЀТНО нареч. По кокетен начин, с кокетство; кокетливо. Сия се завъртя кокетно. Едра, с изпъкнали скули и жълтеникава кожа на лицето, тя приличаше на китайка. Ст. Мокрев, ЗИ, 303. След известно колебание елените тръгнаха ескортирани от двете групи конници. Сега те вървяха бавно, кокетно. Й. Радичков, НД, 258. На тиха полянка сред гората няколко бели едноетажни постройки кокетно се гушеха под гъстите клони на дърветата. М. Марчевски, ТС, 23. Между масите пристъпя и предлага плахо тя: / златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка / и усмивката смирена по рубинени уста. Хр. Смирненски, Съч. I, 38.