КО̀КЧE, мн. -та, ср. Умал. от кок; малък кок. Старата Джупунка се показа от стълбата, сякаш изплува отдолу — висока, мършава, с малко кокче, гъсто набодено с игленки. Ем. Станев, ИК I и II, 23. — Колко жестоко наистина... — поде съседката ѝ отляво, слабичка, спечена женичка, с мъничко, бедничко кокче на тила, като сиво доматче. Д. Калфов, Избр. разк., 130.