КОЛ, ко̀лът, ко̀ла, ко̀лове и коло̀ве, след числ. ко̀ла, м. 1. Дебел прът, заострен от единия край, който се забива в земята. На една широка поляна той видя стотина и повече войници, които бяха наслезли от конете си и ги развеждаха. Други войници забиваха колове с опънати въжа между тях. Й. Йовков, Разк. III, 12. Отвързаха лодката от кола, старият я опипаше и държеше долепена до дървената груба скелица, каквато си стъкмяват лодкарите. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 76. Дядо Русьо, .., бързо измъкна един кол от стобора на близката градина. З. Сребров, Избр. разк., 142. Най-напред ясно се провидяха плетищата и белите волски черепи, набучени по коловете, за да плашат вълците. Й. Йовков, АМГ, 127.
2. Разг. Дебел прът изобщо. — Змейо, ще ми паднеш на ръката, с два стръка ще ти потъмня и ум, и свяст! Че ще повикам от цяло село момците, да те наложат с колове, да не станеш. П. Тодоров, Събр. пр II, 296. Наизскочиха пак селяни с тояги, с колове и завикаха: — Хей, ти кой си? Стой! — Човек като вас, братя, пътник закъснял. Елин Пелин, Съч. IV, 180.
◊ Забит кол нямам; <ни> побит кол <в земята> нямам. Диал. Никакъв имот, къща, сграда и под. нямам. — Тия чапкъни горят и правят прах и пепел, ама кое? — Чуждото. Те нямат кол побит тука. Ив. Вазов, Съч. ХХЦ, 52. — Бедняци ще ни управляват! Той няма един забит кол, изтъпанили го министър. Той има ли нещо в тази държава, че да трепери над нея? Ст. Л. Костов, Г, 30. За набиване на кол съм. Разг. Много съм провинен, виновен в нещо. Изправя ми се / изправи ми се като кол на сърцето. Диал. Влюбвам се силно в някого. Като от кол отвързан. Диал. Който нищо не е видял, не е преживял и затова е по характер упорит, своенравен. Като <побит> кол, заставам (изправям се). Разг. Неподвижно и с изпънато тяло заставам. Каза нещо на стария кон, .., излезе и застана сред двора неподвижно, като кол. Елин Пелин, Съч. I, 98. Разтърсван от тези противоречиви чувства, Стоян прекара дълго време в средата на стаята като побит кол. Г. Русафов, ИТБД, 216. Не ще забия кол <на тази земя>; не ще побия кол <на земята>, на тоя свят (на света); кол ли ще забия <на тази земя>; кол ли ще побия <на земята, на тоя свят, на света>. Разг. Няма да живея вечно; ще умра. — Нали в края на краищата няма да побия кол на земята? И аз ще умра. Чудомир, Избр. пр, 131. От кол и <от> въже. Разг. Пренебр. Всякакви хора, всякаква сбирщина (обикн. за обществено вредни хора, нехранимайковци). — Къдешни сте вие? — Отвсякъде. От кол и въже, дето рекли. Аз съм от Филибешко. с тях бяхме пет-шестима. Сетне минахме в Ниския Балкан, около Сливена, Котел и Айтос. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 14. — Не ми е познат ефендим — отговори той [Обретенов] на агите. — Русчук е голям град, пълен с различни нехранимайковци, от кол и от въже, към които, няма съмнение, принадлежи и негова милост. З. Стоянов, ЗБВ III, 146. Побивам / побия (забивам / забия) кол <на земя<та>. Разг. Някъде или самост. Установявам се да живея някъде за дълго време, заселвам се някъде, създавам си дом. — Телеграфиша на жената, продаде щото може там, па стане та дойде веднага при мене в Пирот. .. Рекох, вече тука ще побия кол. Ив. Вазов, Съч. IX, 46. — Хей, вярвайте бога, момчета, това момиче ще ме накара и аз кол на земя да побия, за дом да замисля. Ц. Церковски, ТЗ, 175. — Кога пари ще печелиш, та и ти кол да забиеш, и ти къща да завъртиш. Ал. Константинов, Съч., 244.