КО̀ЛА1 ж. 1. Скорбяла, нишесте за лепене или колосване на тъкани. В студена вода нишеще не ся топи, а в топла вода, то набъбва и става на леплива каша (кола, чириш), която, ако ли е чиста, употребява ся за колиране ризи. С. Веженов, X (превод), 88.
2. Лепило от скорбяла (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).
— Γρ. κόλλα ‘лепило’ през ит. colla. — Практическа медицина, 1854. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, 212-213.)
КО̀ЛА2 ж. Печат. Определен брой страници от книга, който в зависимост от формата ѝ се мени от 8 до 32 печатни стр., за да се определя и отчита обемът на книгата. За една нощ дядо Цани Гинчев, .., написваше цели коли от повестта си. СбЦГМГ, 56. Все по това време едно утро министър Шишманов ми праща на коли, още несвързан, Величковия превод на „Ад“ , .., с бележка да го прегледам и препоръчам за откупуване. К. Христов, СбЦГМГ, 277. Тя погледна на бюрото му, в чекмеджето, но никъде не видя нито някакви коли, нито записки, нито учебник. М. Грубешлиева, ПИУ, 170. Книгата има пет коли.
◊ Авторска кола. Печат. Единица за измерване обема на ръкопис, която се състои от текст с 20 000 печатни знака. Издателска кола. Печат. Единица за планиране и отчитане обема на печатни издания у нас, която се състои от текст с 40 000 знака. Печатна кола. Печат. Единица за измерване на готовите печатни издания, която се състои от 16 печатни страници. Поемата бе прегледана от специална комисия и одобрена и щеше да обема 7-8 печатни коли. ОФ, 1950, бр. 1810, 4. Академията ще печата лексикона ми и за всякоя кола печатна ще ми дава определена заплата. АНГ I, 177.
— Γρ. κόλλα ‘лист’. — В-к Дунав, 1. I. 1867 г.
КО̀ЛА3 ж. Средновисок храст или дърво, разпространен в тропическата част на Африка и Америка, с вечнозелени кожести листа, бледорозови цветове и кълбеста семенна кутийка. Cola acuminata. Наоколо растяха вечнозелени дървета кола, окичени със зрели плодове като орехи. Гр. Угаров, ПСЗ, 142. В крайната югозападна част на Нигерия се отглежда дървото кола. То ражда орехи, които съдържат кофеин. Л. Мелнишки, Н, 41.
— От афр. през лат. cola.
КО̀ЛА4 ж. Разг. Кока-кола. Лятото предпочитам колата пред всички други разхладителни напитки.
КОЛА̀1, мн. -ѝ и (диал.) коля̀, колия̀ и (остар.) само мн. кола̀, ж. 1. Превозно средство обикн. с четири колелета за пренасяне стока или пътници, теглено обикн. от коне, волове, биволи и под.; каруца. Бае Стоян отиде при коларите на разговор, да разпита отде идат, накъде отиват, да чуе новини и да разгледа колите и добитъка. Елин Пелин, Съч. II, 156. Напред скрибуцаше биволска кола. Ст. Дичев, ЗС II, 187. По улиците към казармата се движеха волски кош и селяни, нарамили само по една торба. В. Геновска, СГ, 328. Платното, разровено от конски коли и влекачи от зенитна артилерия, приличаше no-скоро на угар, отколкото на шосе. Сл. Трънски, Н, 107. Пътеката беше пуста, ала около крепостта и под нея гъмжеше от хора, от коне и кола с чергила. Ст. Загорчинов, ДП, 334. Отдолу заскърцаха коля. Селяни от околните села идеха на пазар. Ст. Чилингиров, ПЖ, 7-8. Отсетне се оказа, че Койкишят мъж бил само в някаква временна комисия по приемане на колията, които идели от селата. Ил. Волен, БХ, 52.
2. Прен. Товар, който може да се побере на такава кола. Дворът му [на Емперов Георги] бе широк, но безреден. На единия край бе нахвърлил лозови пръчки, на другия бе прекатурил кола тръне. К. Петканов, СВ, 37. Когато се жени Василена, две коля чеиз натоварихме. Й. Йовков, AMT, 45. Аз надникнах: в зимника тъмно, не можах да видя друго освен стотина кола дърва, насечени, нацепени и наредени правилно в грамадния зимник. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. V, 65. — В петък ще продам едни кола дърва, ще зема седем гроша. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 149. // Обикн. в съчет. с числ. или с прил. цял. За означаване на голямо количество от нещо. Обещах в поканата към спомоществуватеште за тази книга да разкажа историята ѝ. Тоест, как се е тя зародила, герои (..), план (за него, зная, някои ще изсипят коля глупости) К. Христов, ЧБ, I. В Свищов Неофит получил архимандритски сан и разширил проповедническата си дейност и по други места. Написал, както казва самият той, една кола поучителни слова. ВН, 1958, бр. 2131, 4.
3. С мн. -ѝ. Моторно превозно средство с четири колелета; автомобил. До тротоара, между другите автомобили, чакаше голямата черна кола с лимоненожълти фарове. Д. Димов, Т, 113-114. Шофьорът угаси мотора и слезе от колата. М. Грубешлиева, ПИУ, 8. Тимошкин забеляза, че един от военните, които седяха на задните места в колата, се обърна и дълго оглежда гората, после шофьорът даде газ и летните униформи на офицерите изчезнаха зад завоя. П. Вежинов, ВП, 108. Военна кола. Пилотна кола. Противопожарна кола. Пощенска кола. Спортна кола. Товарна кола.
◊ Бронирана кола. Воен. Боен автомобил с висока проходимост, снабден с броня, на въоръжение обикн. в пехотата. Те [партизаните] вдигат във въздуха цели влакове и ешелони, пълни с войници, с бронирани коли, снаряди и танкове. П. Михайлов, МП, 108. Лека кола. Лек пътнически автомобил, който има от две до шест места за пътници. Пресякоха друга улица, по която бавно се движеха безкрайни редици от елегантни леки коли. Ал. Бабек, МЕ, 105. Спортна лека кола. Открита лека кола. Моторна кола. Общо название на всички моторни превозни средства — автомобил, камион и т. н. Конските трамваи бяха станали електрически, вместо файтони сновяха моторни коли. Д. Димов, Т, 545. Рейсова кола. Автобус за редовно превозване на пътници по определен маршрут; рейс. В очакване да пристигне рейсовата кола седнах край масата срещу Павел и внимателно се вгледах в него. А. Христофоров, О, 114. От рейсовата кола слезе на площада в старото Бахчилари, .., един-единствен пътник. Ст. Даскалов, ЕС, 277. Санитарна кола. Автомобил за здравно-медицински нужди, обикн. с емблемата на Червения кръст. По пътя той [поручик Ценкер] не забеляза нищо особено освен три военни санитарни коли, които летяха с пълна скорост и бързо отминаха таксито. Д. Димов, Т, 373. Таксиметрова кола. Такси. Таксиметровата кола ни взе към 11 часа направо от театъра, за да не изтървем нощния влак за Бургас. Ив. Димов, АИДЖ, 84. Трамвайна кола. Трамвай. Той скочи веднага от пейката, .. и закрачи след нея. Нито много бързо, нито много бавно, но така, че и той да може да вземе същата трамвайна кола, която би взела тя. Д. Калфов, Избр. разк., 374.
~ Возя се (качвам се / кача се) на нечия кола. Разг. Действам, постъпвам според желанието, съветите или волята на някого. — Не се вози на женска кола. Мене слушай. Жени — много! П. Велков, СДН, 196. — Харалане, ..! — обади се боцманът. — Що се качваш на чужда кола? Да си оставиш рахатлъка на и да тръгнеш подир Михаля! Н. Антонов, ВОМ, 91. Впрягам / впрегна колата пред конете (воловете). Разг. Върша нещо наопаки, не както трябва. Впрягам се / впрегна се в същата кола. Разг. Изпадам в еднакво положение с някого, споделям еднаква участ с някого. Занасям се като строшена кола. Разг. Подигр. Много се превземам, захласвам, преструвам за нещо. Карам си колата. Разг. Грубо. Гледам си своята работа и не се меся в чуждите работи. Та искам да ви кажа, господин редакторе, че нашите българи тъй лесно не се подкупват. Ако им дадеш нещо, те не ти отказват, йоо! Приберат си го, па пак си карат колата по своя път. Ал. Константинов, Съч., 45. Като куче в кола наредих се. Разг. Много добре, чудесно се наредих. Колата ми са с две колелета, та се въртят навсякъде. Диал. Тъй като съм богат, работата ми върви, както аз искам. Колата ми с две колела, обръщам накъдето ща; Колата ми с две колела, та се въртят и насам, и натам. Диал. Не съм постоянен, меня мненията си, решенията си и пр. Криви ми колата. Диал. Обикн. за дете — не съм в добро настроение; хленча, плача. Ловя с кола зайци. Диал. Върша работата си с хитрост, по лесен начин. Не ми увира / уври главата с кола дърва. Разг. Извънредно упорит съм и не желая да се вслушам в никакви съвети, не се вразумявам и постъпвам, както желая и реша. Не се возя (качвам) на тая (такава) кола. Разг. Не съм съгласен да се заема с нещо, отхвърлям някакво предложение. — Слушай, Гане! — извика повелително Делчо, .. — Ти на Юрталановата кола не се качвай: той тръгва за Пловдив, а отива в Хасково... Г. Караславов, С, 82. Не си оставям колата в калта. Разг. Умея да пазя, да защищавам интересите си, да запазя това, което имам, което съм придобил. — И мога да те зарадвам—няма да минат десет дни и Дойчин ще се върне при нас. Аз съм стар, но не си оставям колата в калта. К. Петканов, ЗлЗ, 105. Няма да обърне кола на воденица. Диал. Прахосник е, нищо няма да спести, нищо няма да има. Обръщам / обърна (извръщам / извърна) колата. Разг. Почвам да говоря или действам по съвсем друг начин, обикн. противоположен на досегашния. — Доде ли при вае сиромах чивяк нящо да му продадете, ще му земете и праха от царвулете. А доде ли нящо да ви работи — обръщате колата: „сичко е евтино“ казвате и искате да ви работи бадиава. Т. Влайков, Съч. II, 130. Пето колело в колата. Рядко. Маловажен или ненужен човек някъде. Подмазвам / подмажа (намазвам / намажа) колата. Разг. Самост. или някому. Давам подкуп, рушвет. Да ги оставим ли само 11 000 души, или да покачим за хатъра на новите още една-две хиляди? Да им подмажем колата? Ал. Константинов, БГ, 102. Подмазвам / подмажа (смазвам / смажа) колата да не ни скърцат (да не ни скрибуцат). Диал. Давам някому нещо, подкупвам го, за да мълчи, да не каже нещо, което ще ми навреди. Божил (язвително). Това, че сме набори, не ме задължава никак, драги, да ти смазвам колата, когато скърца. Н. Хайтов, Т, 1962, кн. 1, 67. Превърна се колата. Диал. Употребява се, когато тръгне на някого в търговската работа на зле или на добре, ако е бил зле. Претоварил съм колата. Разг. Напил съм се много, здравата, натряскал съм се. Прекатури се колата. Диал. Стана вече, няма връщане. В мисълта му беше се загнездило едно проклето убеждение — че Атанас е като куче, ще полежи и ще му мине... А то... И защо наистина нито веднъж не го навести?... Да сега, след като колата беше прекатурена, Киро въздишаше в себе си, .. и се оправдаваше. Г. Караславов, ОХ III, 513. — Ти винаги тъй! — прекъсна го той рязко. — Как тъй? — Винаги като се прекатури колата... — Сега ми дойде на ума — каза Кръстан виновно. П. Вежинов, ДБ, 136. Прибира с иглата, изнася с колата. Диал. Прави разходи, несъответстващи на доходите му; крайно разточителен е. С кола да ги товариш. Разг. В голямо количество, в изобилие, много. — Да си му мислил навреме, Герчо! Моми много, с кола да ги товариш, като любеници... — Много, брате, ама законо ми една дава, требе да си я изберем. Елин Пелин, Съч. V, 94. С кола<та>. Разг. В голямо количество, в изобилие, много. — С кола много здраве от всички... Ив. Вазов, Съч. XXVI, 48. На даскали, доста сигор плата, / а надежди, дал ми бог с колата. П. Р. Славейков, НМК, 17. Лъжи с кола. Скърца ми колата. Разг. Не са ми в ред работите, не съм добре по отношение на работата си. — Но за жена ми беше думата. Добра е, работна, уредна в къщната работа. Но има си своя правда. И тук не се разбираме, и дете имам, но колата ни все скърца... М. Яворски, ХСП, 173. Смятам за три кола тръне някого. Диал. Отнасям се към някого като към нещо съвсем ненужно, излишно; не зачитам някого. Тегля колата. Разг. Водя живот, изпълнен с труд; работя усилено, напрегнато. Трийсет годиш теглих колата, оправях света и околните си, .. — не е ли време хората да ме оставят на мира. Ем. Манов, ПС, 17. Тръгвам / тръгна по колата на някого. Разг. Неодобр. Повеждам се по мнението или желанието на някого, изпълнявам безропотно това, което той иска. Ще се прекатурят на дявола колата. Диал. Няма да ме сполети зло, ще избегна нещо лошо.
КОЛА̀2, мн. няма, ж. Обикн. членувано. Народно название на съзвездието Голяма или Малка мечка. — Ето там, Ради, седемте звезди на Голямата мечка. Четири от тях образуват туловището ѝ, а трите са на опашката. Някои казват на това съзвездие Кола. Г. Томалевски, АН, 298.