КОЛА̀Й, -а̀ят, -а̀я, мн. няма, м. 1. Простонар. Обикн. в съчет. с гл. търся, намирам, имам, нямам, хващам и др. Начин на постъпване, за да се постигне нещо или да се извърши някаква работа успешно; средство, колайлък. Не можеше ли да се спре някъде около Чирпанско влакът или пампорът, както казваха местните хора, нямаше ли колай да отвлекат Апостола и да го спасят? Г. Караславов, Избр. съч. X, 19. Мъчно — не мъчно ще го направиш. Други колай нема — отсече Цоло Налбантина. Т. Влайков, Съч. III, 269. Колко години преди това се мъчих, а то просто нещо било, ама докато му намериш цаката, докато му хванеш колая... Π Велков, СДН, 382. Страшен беше, зловещ беше тоя глас за Богдана, цял потреперваше клетникът при мисълта какво ще стане, ако не намери колай да се изплати на чорбаджи Стоила. Хр. Максимов, СбЗР, 27. // Умение да се извърши, постигне нещо. В това време аз си спомних за мъдрите думи, които някога бях слушал от дядо си, че хубавите дела не стават бързо, че всичко става с колай, с умение. Сл. Трънски, Н, 56. Силом заец не се лови, ами с колай. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 113.
2. Диал. Като неизм. прил. Лесен. Дядо Иван отговори угрижено: — То да има мисир, колай работа, ами и него вече свърших. Ст. Марков, ДВ, 95. Веднага ще настъпи всеобщо успокоение и всеки ще си рече: „Е, колай работа, лесно е сега, щом вече се е изнамерил изход.“ ЛР, 1971, бр. 5, 23. Колай занаят.
— Typ. kolay.