КОЛАЙЛЪ̀К, мн. няма, м. Диал. Начин, средство; колай. — Не съм само аз учител от нашия край. Има и други. .. — Браво, браво, даскале. Като няма друг поминък, то човек му дири колайлъка. Кр. Григоров, Р, 14. Загрижен за здравето на Тинка, Колчо продължаваше да си блъска главата и да дири колайлъкът, как би могъл да се промени и поправи тоя техен лош живот. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 287. // Умение да се извърши, постигне нещо. — Тая война си иска колайлъка, с малко хора много работи да свършиш. А да се изучи колайлъкът, иска се време. Иска се залягане. П. Вежинов, ЗЧР, 27.
— Typ. kolaylik.