КОЛАНДЍСВАМ, -аш, несв.; коландѝсам, -аш, св., прех. Диал. Коландря, коландрисвам. коландисвам се, коландисам се страд.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.


Източник: Речник на българския език (онлайн)