КОЛАНДРЯ̀, -ѝш, мин. св., -ѝх, несв., прех. Диал. 1. Използвам, употребявам нещо, служа си с нещо. „От мамината прикя чергата .. Братята ми дадоха тази черга, когато се зажених за Марин, и аз не я коландрих, мислех си — нека порастат децата, да я не овалят.“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 480. — А е работлив човек. Вади най-хубавите дини в този край. Само че трябва друг да ги продава. Не може да коландри пари. С. Северняк, ОНК, 147.
2. Грижа се за нещо, като го поддържам в добро състояние; стопанисвам. Нашата работа е също като зеленчука: работата иска да я гледаш, зеленчукът също иска да го коландриш. ОФ, 1958, бр. 4190, 3. коландря се страд.