КОЛА̀РНИЦА ж. Рядко. Работилница за коли, каруци; арабаджийница. Като влезе [П. Р. Славейков] в селска ковачница, коларница, ножарница или седларница, ще разпита за всяко сечиво как му е името; ще пипне всяка част на колата, на седлото, на ралото. Н. Райнов, ВНЛ I, 17.


Източник: Речник на българския език (онлайн)