КОЛА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с колар или с коларство. Добрият къщник е и харен домакин: ..; колята му са всякога стягнати и чисти от кал и всяко едно от коларските му сечива си е на мястото. Лет., 1871, 232. — Че как тъй... Какво пък разбира Желю от коларски занаят, та ще го назначават в домакинската част... Той не е виждал каруца. К. Калчев, СТ, 256. При реката, .., построиха тъкачна фабрика, а коларската работилница на края на градчето се превърна във фабрика за веялки и каруци. М. Марчевски, П, 162-163.
2. Който е предназначен за коли. Спуснаха се [бегълците] надолу, пресякоха направо и излязоха на широк коларски път. К. Петканов, МЗК, 261.