КОЛА̀Ч1 м. Диал. Колак, кравай; боговица. Слага се трапезата. На дълъг трапезник нареждат хлябовете, на средата — колача, а върху него слагат паницата с коливото. Ив. Ханджийски, БДНН I, 39. „Овай колач коя го месила със синове се подносила, както на кръщене, така и на плетиво.“ Ил. Блъсков, С, 25.
◊ Не давам / дам ни на царя харач, ни на бога колач; не давам / дам ни царю харач, ни богу колач. Остар. Нищо не работя, безполезен съм за обществото. Той [отец Никофор] ненавиждал циганете именно за това, защото това чудно племе не дава ни на царя харач, ни на бога колач. Л. Каравелов, Съч. VIII, 18. Прерязвам / прережа (режа) колача на нещо. Диал. Свършвам нещо, прекарвам нещо.
КОЛА̀Ч2 м. 1. Човек, който коли добитък, обикн. в кланица; касапин. В миналото Кабзата имаше собствена месарница и се славеше като най-добрия колач на свини в селото. А. Гуляшки, СВ, 33. И в този съботен следобед в „Бизмим баща“ започнаха да се събират колачи от кланицата, общи работници и занаятчии. Ем. Станев, ТЦ, 107. Той тръгваше от дома сутрин уж на училище, а работеше до обед в кланицата. Изхвърляше боклука, миеше кървавия цимент, купуваше на колачите ракия и цигари. Сл. Македонски, ЕЗС, 75. Щом дойдеше колач за шопара, той винаги бягаше от къщи. Не можеше да понася квиченето на животното. Г. Белев, ПЕМ, 132.
2. Наемен убиец, палач. Селяните, .. тичаха, грабнали кой каквото може — повечето брадви и коси. Жадните за мъст търновски колачи ги поведоха към Ич махала. Д. Рачев, СС, 201. Иначе един уважаващ себе си мъж винаги убивал лично. Защо Брут, който имал достатъчно пари да наеме легион колачи, изстъпил с ножа сам? В. Мутафчиева, ИКМ, 128.