КОЛА̀ЧЕ1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от колак1; малък колак, кравайче. Когато го види по-често отдалеч, тя заситнява по-бързо, тояжката ѝ чука по пътеката — и му подава скътана под престилката ябълка, сушени сливи, медено колаче. А. Дончев, ВР, 158. Пред тях се проточи дълга върволица от дечурлига, подтичващи край десетина продавачи на халва, колачета и пуканки. А. Христофоров, А, 118. Те [децата] обикаляха около фурната и чакаха да им извадят топлите колачета. Г. Караславов, С, 47.
КОЛА̀ЧЕ2, мн. та, ср. Диал. Къс от тесто без мая, изпържен в сгорещено олио или масло. На първите два дни, всичките роднини, съседи и приятелки на лехусата дохождат да ѝ честитят и ѝ донасят варени в масло „колачета“. Ст. Шишков, ЖБ, 66. В неделя сутрин майка им пържеше колачета.