КО̀ЛБА ж. Спец. Лабораторен съд с кълбовидна форма и дълго гърло, изработен обикн. от огнеупорно стъкло, използван при химически опити, изследвания и др.; стъкленица. Ваканцията бе свършила, .. В колбите и ретортите на химическия кабинет отново закипяха чудните смеси. П. Вежинов, СО, 195. Бунзеновата горелка с тихо съскане обвиваше облото дъно на една колба в синкави пламъци. К, 1967, кн. 7, 5. Когато желаят да разединят бертолетовата сол и да получат кислород, то я турят в стъклена колба и нагряват я отдолу със спиртова лампа. Зн, 1875, бр. 1, 8-9.
— От нем. Kolben през рус. колба.