КОЛЕБЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се колебае, двоуми как да постъпи; нерешителен. Евдокия Трайкова се отдръпна и затвори плътно вратата. Беше смутена и колеблива. А. Михайлов, ДП, 28. Трифон Палаузов се колебаеше — той изобщо беше мнителен човек и често пъти тази негова мнителност го правеше колеблив. М. Марчевски, МП, 20. Пък и не беше свикнал твърде да се вглежда е собствените си преживявания — това прави човека колеблив, размеква го, води до грешки. Ем. Манов, ДСР, 38. Кир го научи да вярва в силите си, никога да се не отпуща, да е предвидлив и внимателен, .., без да бъде колеблив, да работи по план. Г. Караславов, Избр. съч. V, 365.
2. Който изразява колебание, несигурност; нерешителен. Някакви войници идеха насреща ни, на групи и по един, с уморени, колебливи стъпки, сякаш плахите сенки на хора, които се спасяват от пожар. Й. Йовков, Разк. II, 136. Старецът тръгна с колебливи стъпки към Самуила. Навярно го бяха избрали за пратеник поради мъдростта и годините му, но пред великия болярин се пообърка, та крачеше бавно и плахо. А. Дончев, СВС, 161. Царят дигна питащи, покорни очи, но бързо измести колебливия си поглед. Д. Талев, С II, 162. И другарите се обадиха самички — един по един, с гласове, които бяха ту твърди, ту разтреперани, ту колебливи. П. Вежинов, НС, 79.
3. На който не са присъщи решителност и твърдост; нерешителен, непостоянен. — Ти не беше такъв страхливец! — мрачно забеляза Филип, макар и да познаваше колебливия и нерешителен характер на другаря си. П. Стъпов, ГОВ, 120.
4. Който е непостоянен, нестабилен, променлив по количество или степен. Той усети как се отпусна тя на колена пред ламаринената печка, сетне драсна кибрит и Борис я видя в светлината на колебливото пламъче. Д. Талев, ГЧ, 225.