КОЛЀГА, -та, мн. -и, м. Лице, което има една и съща професия или служба с друго лице. Една вечер писарите от управлението имаха гуляй. Най-после стана и господин Душко, .., прокашля се и вдъхновено вдигна чашата. — Господа, почитаемо събрание, колеги, добри мои другари! Елин Пелин, Съч. I, 203. През цялото време, докато говори, стотиците железничари слушаха с напрегнато внимание. .. С отчетлив глас той разказа още много от своя опит, даде ценни препоръки на колегите си. Ив. Бурин, НП, 72. — Ей с твоя другар ще бъдеш. Погледни го добре, дано ти хареса. .. — От днес той е твой колега, старши ловен надзирател. Ем. Станев, ПЕГ, 8. Млад, току-що завършил адвокат без клиентела, той бе взел петдесет лева назаем от един колега, за да дойде на бала. М. Грубешлиева, ПП, 200. — Какво му е на този човек? — попита под най-строга тайна архиварят един от колегите му по канцелария. — Нещо неразположен е... Г. Караславов, Избр. съч. II, 328-329. // Лице, което следва същата специалност във висше учебно заведение с друго лице. Колеги, с които следвахме, ставаха кондуктори в градския транспорт. О, 1977, кн. 11, 40.
— Лат. collеga.