КО̀ЛЕДА ж. Християнски и народен празник на 25 декември, посветен на рождението на Исус Христос, по време на който се изпълняват определени църковни обреди и народни ритуали за здраве, плодородие, мир, благоденствие и др.; Рождество Христово. В старо време различните храни се заяждаха на определен ден, след съответно освещаване: агнешко на Гергьовден, свинско на Коледа. Ив. Хаджийски, БДНН I, 42. Коледа мина, после Васильовден, Богоявление; и ето че навлязоха в малкия Сечко. Времето беше студено, ветровито и намусено. Ст. Дичев, ЗС I, 384. Годината не беше влажна, реколтата излезе Слаба, затова мнозина от по-малоимотните стопани останаха още по Коледа без мас и брашно. А. Гуляшки, ЗР, 37. Ти днес прати гозбица и винце, блажнинка на няколко сиромахкини, за да отговеят утре на Коледа... Ив. Вазов, Съч. XII, 61. Замъчи са божа майка, / ей Коледо, мой Коледо! / от Игната до Коледа, / та родила млада бога — / родила го на Коледа. Нар. пес., СбНУ XLVI, 43.
◊ Малка (суха) Коледа. Диал. Денят преди Коледа. Попова Коледа. Диал. Денят преди празника Богоявление, 5 януари.
~ Да живееш от Бъдни вечер до Коледа. Обикн. във 2 и З л. (като клетва). Диал. Още малко време да си жив, скоро да умреш. На попова Коледа. Диал. Ирон. Никога. От Бъдни вечер до Коледа. Диал. Съвсем малко, кратко време. Тая дреха ще трае от Бъдни вечер до Коледа. Отдвоих се Божич от Коледа; разделила се Коледа от Бъдни вечер. Диал. Ирон. Казва се за нещо, което не може да стане, не се случва. Умислил съм се като шопар преди Коледа. Разг. Ирон. Постигнало ме е зло, дошло ми е нещо тежко до главата. Ще дойде и моя Коледа. Диал. Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука.
— От лат. calendae ‘първият дeн на мeсeца’. — Други (диал.) форми: ко̀ла̀да, колèдна, колèндa.