КОЛЕДА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от коледар; дете коледар. Коледарче коледвало, / за кравайче погледвало. Нар. пес., СбВСтТ, 6. „Бързо се назад повърни / и при майка си да идеш — / бързо лякове да дириш: / от коледарче кравайче, / от лазаркиня петаче!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 50.