КО̀ЛЕДНИК, мн. -ци, м. Диал. Коледар; божичар. Цяла нощ сън та не хваща, защото знаеш, че посред нощ ще додат добри гости, коледници. Ил. Блъсков, С, 7. Ето ти ги, че дошле и у дома. Баба, едвам задрямала, стане, поразтрие си очите и им отвори. Млади момци, коледници, нахълтат в къщи и запеят: „Бог се роди, коладе, коладе ле, / снощи вечер, коладе, коладе ле.“ Ил. Блъсков, С, 7-8.