КОЛЕКТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е присъщ, свойствен на колектив; групов. Истински духовен живот може да има само в страни с установени традиции, .. Там индивидуалната и колективна воля се взаимно допълнят и от това благотворно сътрудничество се създава атмосфера, в която само културният човек може да живее и диша. К, 1926, бр. 85, 1. Чувствува се тая сурова, колективна мощ на масите, която се издига над всички нужди и лишения. Й. Йовков, Разк. II, 182. Ако той [Левски] би искал да запази за себе си първенството в ръководството на освободителното дело, той не би осъществявал при всеки случай колективния принцип на ръководство. Ив. Унджиев, ВЛ, 214. Колективен опит. Колективен живот. Колективен метод.
2. Който се извършва от колектив; общ, групов. Ана наведе глава, вероятно преглътна, и тихичко каза: — билети за колективно посещение на кино... С. Северняк, ИРБ, 88. — Какво можем да направим, за да спасим стареца? .. — Нищо не можем, освен да чакаме и да се надяваме. И ако разберем, че знаят и готвят нещо — ще предприемем решителна колективна акция... П. Вежинов, ЗНН, 51. — И сега грешим ли, като те караме да пуснеш жена си на фермата? .. — Ти нямаш правилно отношение към колективния труд. И. Петров, НЛ, 142. От казаното накъсо дотук в дюлгерското съсловие в Родопите три съществени черти личат, ..: 1) колективно работене и спазване интересите на всички без разлика участници в дружините. Ст. Шишков, РН, 1905, кн. 4, 175. Колективно управление.
3. Който е предназначен за колектив или е присъщ на колектив; общ, групов. Тук в надпреварването всички си помагат. Защото съревнованието е основано на колективни задачи. Г. Караславов, ПМ, 24. Все като остатък от колективното потребление се явява широко разпространеното и до днес раздаване на храна. Ив. Хаджийски, БДНН I, 42.