КОЛЀКТОР1 м. Геол. Лице, което събира, описва и пази образци от природонаучни обекти. Геоложкото картиране е един труден и сложен процес. Ето защо то се провежда от геолози в сътрудничество с техници геолози .., колектори и общи работници, които заедно образуват картировъчни геоложки бригади. Геол. IX кл, 183. Най-после твоето Анче е геолог, снабдено с компас, геоложко чукче и в добавка колектор. За твое сведение колекторът не е никаква машина, а един малко навъсен тридесетгодишен чичко, който е мой помощник. О. Бояджиев, П, 129. — Веднъж тръгнах да проверя работата на моя помощник, колектора Найден Ангелов. С, 1954, кн. 3, 100.
КОЛЀКТОР2 м. Спец. 1. Пореста скала, в която се стичат и събират течности, газове и др.; каверна. Порестите пластове, .., се наричат природни резервоари или колектори за петрола. Пр, 1954, кн. 1, 50. Земното масло .. най-често се изстисква от тях [скалите] под въздействието на натиска и се премества в други, порести скали ( .. ), в които има условия за неговото събиране. Те се наричат резервоарни скали или колектори. Г. Георгиев, П, 228.
2. Голям отточен канал за събиране и отвеждане на отпадъчни води, газове и др. в обща канализация. Отточните води от индустриалните предприятия ще се почистват чрез колектори и Янтра щe продължава да тече все така бистра. Й. Радичков и др., ГСП, 117. Колектор на канализация. // Спец. Широка фуниевидна тръба, обикн. с множество тръбни разклонения, предназначена за събиране и отвеждане на прах, газове, течности и др.; уловител. Как да отводним територията под една отделна сграда? .. Събраната в дренажа вода се отвежда с помощта на отводящ колектор от тръбен или галериен тип в канализационна шахта или в естествен водоприемник. HTM, 1962, кн. 4, 21. В долната част на заводските комини пушекът, получен от изгарянето на горивото, минава през електростатично поле. При това пепелта, саждите и другите частици стремително се отнасят с особен колектор и не попадат в атмосферата. М. Ганева, ГМ (превод), 56.
3. Централен книжовен склад, който събира и разпределя книги за библиотеки. Библиотечен колектор.
— От лат. collector ‘събирач’.
КОЛЀКТОР3 м. Електр. 1. При електрическа машина — свързана с ротора част от мотора, състояща се от радиално разположени и изолирани помежду си пластинки, която служи за превръщане обикновено на променливия ток в постоянен. Колекторът представлява цилиндрично тяло, събрано от медни пластинки с определена форма и дебелина. Върху колектора се плъзгат четките. Ел. XI кл, 1965, 109. Колекторът служи да изправя променливия ток в намотката и да го изпраща във външната верига като постоянен. Ел. XI кл, 1958, 71-72.
2. Един от изводите на биполярен транзистор, от който обикн. се взема усиленият електрически сигнал.
◊Слънчев (соларен) колектор. Специално устройство във вид на черна правоъгълна плоскост с фотоволтаични клетки, което се разполага обикн. върху покрив или фасада на сграда или върху земята и служи за преобразуване на слънчевата енергия в електрическа или топлинна; слънчев панел, соларен панел, фотоволтаичен панел. Слънчевите колектори са съоръжения, чрез които слънчевата енергия се използва за затопляне на вода или за производство на електроенергия. СПНС 2013, 28. Необикновеното съоръжение в този квартал е леден басейн, който се намира под нискоетажните блокове. През пролетта соларните колектори подгряват леда в подземния воден басейн и го подготвят за следващия зимен сезон. Е. Добрева и др., ГПМ, 87-88.