КОЛЀКТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Геол. Прил. от колектор2 (в 1 знач.); колекторен1. Преподавателите от катедрата Полезни изкопаеми изучиха колекторските свойства на скалите в Северна България. ВН, 1962, бр. 3242, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)