КОЛЕЛА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който има форма на колело, на кръг. Метнал съм на рамо, като пушка, дряновата си пръчка, цяла накитена с колелати кравайчета. Т. Влайков, Пр I, 251. — Гледам, момиченцето е намерило до плета едно кошерище от тоя бурен с колелатите листа. Т. Влайков, Пр. 1, 197.
2. Дреха, по която има избродирани фигури във форма на колело, кръг. „Да пратиш Иглики / сръмения колан, / зеления сукман, / риза колелата, / пошити чорапе / с змейовите глави.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 373.