КОЛЀНДРО̀1, мн. няма, ср. 1. Едногодишно тревисто растение — плевел от семейство сенникоцветни с дребни бели цветове, които по време на дъжд или при разтъркване издават тежка, специфична миризма. Bifora radians. Къде обяд откъм Балкана се зададе облак — грамаден и бял като пряспа сняг. Облакът наближаваше и непрекъснато дуднеше; повя студен вятър, замириса на колендро. Ил. Волен, ДД, 143. Страшен грохот разклати сградата, в кабинета проникна влажна миризма на колендро, по стъклата удариха първите едри капки дъжд. А. Наковски, МПП, 7-8. Трещяха летните гръмотевици, светкавици опасваха небето, .. Чуден беше животът след бурята! Миришеше на колендро, лъхаше на прясна зелена шума, измита от дъжда. К. Калчев, ПИЖ, 70-71. А сутрин бреговете са прекрасни, / .. / Зад тях примамливо се стелят зеленеещи ливади, / звънят стада и нейде пак вали /I и чак до тук се носи мирис на колендро... Н. Стефанова, РП, 13-14.
2. Бот. Род едногодишни тревисти растения от семейство сенникоцветни, обикн. плевели, които съдържат етерично масло, отблъскващо насекомите. Bifora.
— От. гр. κολίανδρον. Други (диал.) форми: колѐндра, колѐдра.
КОЛЕНДРО̀2, мн. -а̀, ср. Диал. 1. Дървен или метален валяк за валиране на почвата след оране. Валякът е или дървено тежко колендро, или пък от желязо изляни колендра, с кого валят оранта подир сеитбата и заораванието. Ц. Гинчев, УЗ, 38.
2. Диканя.
— От. гр. κολίανδρον. — Други (диал.) форми: колèндра, колèдра.